Не мога повече..

Ако все още има неадеквати коне с капаци, които не могат (или не искат) да забележат, че еманципацията на жените е крайно наложителна и феминизма не само има смисъл, но е критично необходим, нека прочетат тази новина:

От Стандарт:

Депутати разплакаха бъдеща майка

Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро. С тези думи депутат успя да разплаче една млада жена на заседанието на здравната комисия в четвъртък вечер. Само преди седмица тя е загубила детето си при поредния опит ин витро.
На заседанието се разискваха преимуществата и недостатъците на новия фонд, който трябва да подпомага финансово бездетните двойки у нас. Младата жена е председател на една от трите пациентски организации, които защитават правата на жените с репродуктивни проблеми. Тя заедно с другите две председателки бе седнала на масата на депутатите, за да изкаже становището на потърпевшите.
Вместо да се чуе думата им обаче и трите жени станаха жертви на неприлични подмятания. Ама ние можем да ви направим бебета, след като имате проблеми, беше друга от репликите към тях. Тези словесни изблици накараха председателя на здравната комисия доц. Борислав Китов да каже: "Стига най-накрaя с това ин виво."

***

Тези ли хора говорят от наше име и действат в наш интерес в парламента? Ако доскоро съм имала някакви илюзии, че представителната демокрация би могла да бъде работещ модел, сега вече съм напълно, смазващо disillusioned.

Стандартната критика към парламентарния модел е т.нар. majority rule, където 51% са решаващи и не остават много простраство за малцинства. В Българския парламент и многобройните му комисии обаче няма и 1%, който да представлява интелигентните и прогресивни хора в България. Накратко, нашите депутати са просто едни безумно и потресаващо малумни простаци със здрав, селски разум (патриархален, сексистки и хомофобски) и ми иде да зарева от безсилие пред осъзнаването, че тези олигофрени ни "представляват," (любимия ми евфемизъм за "управляват.")

През 89-та нямаше grassroots революция. Хайде да си спретнем една по случай 20-та годишнина от смяната на режима? Но не като гласуваме на избори, на които няма за кого да се гласува, а истинска. По-добре да има монархическа диктатура, ебаси, щото поне знаем, че царя си е суверен и нямаме илюзията, че участваме или сме представени във властта. А най-добре бездържавие, но едва ли е възможно. Не ме интересува. Само да не са тези безумно арогантни и прости мутри, мафиоти и екс-апаратчици.