Sunday, November 30, 2008

Лукс за всички от Потопа до наши дни

Смайваща новина (via Еленко) и чудесен повод за дискутиране на механизмите на мистификацията:

"Тази година най-бляскавото изложение в България Lux Only има нов, вълнуващ акцент. За да не изглежда неприлична демонстрация на разкош по време на световна икономическа криза, българската витрина на луксозната индустрия ще се обогати с културно-исторически фокус, повод за национална гордост за всички българи. Организаторите инициираха изваждането от хранилищата на Националния исторически музей на непоказвани досега бижута, накити, ювелирни изделия и предмети от бита от злато, организирани в изложбата «Луксът по българските земи».

«По българските земи се обработва злато от преди 4-5 хилядолетия, а това означава, че хората, живеещи по тези земи, са имали необходимост от лукс още в древността. Това дава право на България с гордост да се нарича родина на лукса». Това изказване на президента за Европа на Christie's Great Estates Йоахим Ранг-Виден на конференцията LUX ONLY'08 вдъхнови организаторите да инвестират в селекция и представяне на най-впечатляващите творения от благородни метали, повод за национална гордост и самочувствие."


Всяка стока е продукт на човешките отношения. Модерните капиталистически общества обаче скъсват връзката между стоките и социалните отношения на производство чрез мистификации: стоката става абстрактна или представена в серия индивидуализирани договори и избори, които нямат връзка по между си. Например, когато пазаруваме, продуктите изглеждат като че ли от само себе си са се появили на щандовете в супермаркета и присвояването на стоката от страна на капиталиста като резултат от труда на работниците е прикрито (самият труд превърнат в стока за продан). Появява се едно пространство, в което консуматора няма директна връзка с производителя, а само такава чрез посредничеството на пазара.

Друг контекст, в който говорим за мистификация е по отношение на религията, но сега няма да се спирам подробно на това. Идеята е, че мистификацията прикрива социалните противоречия на производството или властовите отношения в обществото като цяло. Например, в средновековието, кралете са били абсолютни суверени и тяхната власт е била легитимирана като дадена от бог чрез Християнството ("кралят като наместник на бог на земята"). Тази идеологическа мистификация прикрива историческата случайност (contingency) на монархическата институция, властовите противоречия и експлоатация, които я характеризират, и борбите за утвърждаването й, представяйки я като природна и вечна. В случая с панаира на лукса, смесването на модерни луксозни стоки с музейни експонати цели натурализиране на пазарът на лукс чрез представянето му за вечен факт от човешката история, така както властта на краля е представяна като извън времето. Обаче няма социални факти, които да съществуват като вечни абстракции, извън историята.

Пред-модерното производство не е било абстрактно (минаващо през пазара), а персонализирано, т.е самия човек е имал значение (в лицето на майстора на бижута и т.н.) и производството не е било потенциално разшируемо за всички като сега, а само за династичното семейство и обкръжението им. Конкретен майстор произвежда за конкретен монарх, а сега работниците отделят време, за да продават труд, а не стоки. Този, който е купил труда го ползва за да произведе стока, която да стане негова и да я продаде за печалба. Тоест, отношенията на производство са конфликтни, защото социалните актьори в тях са тези, които притежават фабриката, и тези, които не притежават нищо и са принудени да продават трудът си на първите. Трудът им е купуван за малко пари, за да се максимизира печалбата на капиталистите. С други думи, работниците, произвеждащи луксозни стоки по никакъв начин не могат да бъдат едновременно и техни консуматори, въпреки че теоретично сега всеки може да си позволи луксозна стока и има допускане, че хората имаме равен старт понеже сме интегрирани в един и същ пазар, където циркулират откъснатите от производствени отношения стоки. Естествено, на практика не е така: много малко хора могат да си позволят диаманти и т.н, докато мнозинството няма друг избор освен да продава труда си, за да оцелява.

Конфликтът между капиталът и трудът бива мистифициран (или замазван) по много начини. Например, докато пред-османските български държави са били династични и е имало пълно разделение между управляващите класи и управляваните, сега живеем в свят на виртуално политическо равенство (но не и икономическо). Замазването на производствения конфликт става, от части, чрез национализъм или чрез извикване на солидарност между класите на базата на национално самосъзнание, език, гражданство, споделени национална култура, ценности и т.н. Това в същината си представлява канализиране и извеждане на класовия конфликт в безопасна за властта посока: вместо работниците да настояват за по-честно разпределение на печалбата или направо да реформират системата, тяхното недоволство е изнесено навън в рамките на измислени културно-религиозни конфликти с хора от други нации. Примерно, казват ни, че трябва да мразим турците, защото са "национален враг," но турците не са хомогенна маса от хора и един беден работник в България има много общо с един от Турция, вместо с българи, каращи поршета. Накратко, национализмът е мистифициращ, защото прикрива социално-класовите противоречия като извиква солидарност с класовия враг и така затвърждава статуквото. Този тип изнасяне на конфликта в безопасно за властта поле се случва навсякъде: замислете се колко често са ни повтаряли в училище (особено след 1989) как трябва децата да се конкурираме, да сме конкурентно-способни, да сме индивидуалисти и т.н. похвати чрез които се намалява потенциала за солидаризиране на хората, обект на упражняване на власт. С други думи, конфликтът е изнесен и симулиран сред учениците и работниците, вместо между работниците и работодателите (или безвластните и овластените). Това е едно на ръка. Да се върнем на панаира за луксозни стоки и смесването му с националната история и гордост.

За да съществува пазарът на луксозни стоки, трябва да има транс-национални мрежи. Тоест, една фирма за луксозни стоки не съществува в абстракция, а в мрежа с други елити, за които няма значение нацията и се солидаризират на интер-национално ниво. Например, канадски фирми тровят няколко селища в България с цианиди, за да изнасят злато в чужбина. Тези елити обаче ще проповядват национална солидарност, без самите те да се солидаризират така. Затова казвам, че работниците по целия свят имат много повече общо, защото и те участват в такива транс-национални експлоатационни мрежи и е абсурдно и само-саботиращо да следват препоръките за национално солидаризиране, спускано от техните лидери.

Затова и цитираната легитимация на този панаир на лукса е чиста мистификация: както написах, "хората" не са имали нужда или достъп до лукс, освен династичните елити, но патриотичното натоварване на тези стоки натурализира желанието за лукс ("4-5 хилядолетия"), а същевременно се опитва да ни накара да се гордеем, че "България е родина на лукса," и че шепа хора хора ще си купят стоки, които никой друг не може да си позволи. Не трябва и да може - за да бъде нещо луксозно, то е обречено на маргиналност и екслузивност.

Friday, November 28, 2008

Оглушително крещене - случаят в Червената къща

Вчера в Червената къща се проведе дискусията "Оглушителна тишина - случаят в моето училище." В дискусията взеха участие Аксиния Генчева от Джемини, Кемал Еюп от КЗД и посланникът на Холандия, Вилем ван Еее. Това е едно изследване на Джемини за нивото на дискриминация (по полов и етнически признак) в българските училища. Резултатите от проучването са потресаващи. По-потресаваща беше, обаче, самата дискусия, чието ниво бе сведено до истерично крещене от страна на БНС. При Сталик има чудесно описание на дискусията. Аз тук само искам да се спра на някои моменти.

1) Расате и "десните му ръце" не спряха да прекъсват участниците в дискусията и хората с въпроси от публиката. Това е ясно, Расате и хората му за пореден път показаха, че са неспособни да изслушват събеседниците си. Постоянно прекъсваха всякакви опити да им се каже нещо с крясъци "педерасите са педофили" и т.н. "аргументи" от анти-прайд реториката това лято. Естествено, разликата между педофилията и мъжкият хомосексуален секс е съвсем ясна: в първият случай става въпрос за упражняване на насилие, но не и във вторият. Тук съвсем сериозно се запитвам, ако Расате не прави разлика между педофил, изнасилващ дете и двама мъже, които се отдават един на друг съвсем доброволно, това означава ли, че за Расате по принцип няма разлика между насилствен и доброволен секс и той спи с жена му без значение тя дали е съгласна или не. Може би Расате редовно я изнасилва, но не му прави впечатление, защото не прави разлика между изнасилване и доброволен секс. Т.е., не гейовете, а Расате има нужда от лечение и професионална помощ от сексолози.

2) Един ужасен чичара в публиката ни каза да не сме го занимавали гейовете с дребните си проблеми, защото България имала много повече проблеми, например имали сме демографска криза и т.н. Драги жени, много ви моля, когато чуете някой патриот да се оплаква от "демографската криза" да го пратите на майната си. Идеологията зад подобни оплаквание е дълбоко анти-женска и анти-феминистична, защото чрез говорене за демографски проблеми мъжете ефективно си присвояват право да говорят от наше име, и дори от името на матките ни, и да ни казват какво да правим с телата си, и по-специално с репродуктивните ни органи. Тоест, тези стожери на патриархалния-патриотичен ред ни дават само едно легитимно място в обществото, а иманно, като крави за разплод, чиято единствена цел е да възпроизвеждат нацията. Освен това, понеже сме натоварени с тази тъй "богоугодна" и важна цел против нашата воля, това дава на мъжете-патриарси легитимност на заявките им да "опазват" нашата сексуалност от "външни влияния." С други думи, да ни контролират сексуалния живот: като се започне от протекционисткото поведение на брат към сестра му, на баща към дещеря му докато се стигне до легитимното предаване на правата върху сексуалността на жената и децата й на съпруга (това е й смисълът на "предаването" на булката от бащата на младоженецът, по което толкова поколения кифли се прехласват, гледайки американските романтични бози).

Замислете се, колко пъти сте били свидетели на двойни стандарти, които осъждат избора на българка да бъде с, и да има дете от чужденец (особено ако е от друга "раса"). В много мюсюлмански общества една жена, която се омъжва за чужденец се възприема едва ли не като "предателка" и може да загуби гражданство, докато за мъжете, които избират чужденки такива санкции няма. Тоест, трябва жените да се отърсим от тази натрапена отговорност да пазим чистотата на нацията и да се грижим за възпроизводството й, ако искаме по-пълна еманципация. Затова за мен, патриотизмът и феминизмът са дълбоко несъвместими; все пак патриотите ни отказват фундаментални права като правото да решаваме сами за себе си дали искаме деца и от кого да ги имаме.

Важно е и да се отбележи, че чрез национализирането на телата и матките ни, държавата и патриархалния ред се изявяват като дълбоко расистки. Какво имам предвид? Ми просто е - всеки европейски политик оплаква "демографската криза" и "остаряването на Европа," но в същото време границите на съюза са по-затворени от всякога. Икономиката на Европа има нужда от млади хора, но предпочита да са им "расово" и културно "чисти," вместо да приеме желаещи от Африка или Азия да работят в ЕУ. Пълно безумие и отвратителен расизъм, за чиято поддръжка жените сме някакси отговорни заради желанието на политиците да управляват хомогенни и "расово чисти" нации.

3) Последното нещо от дискусията, което ми направи остро впечатление е степента, в която фашистите и нео-нацюгите са интегрирани в либералните демокрации. Имам предвид тяхното адаптиране към хегемонните либерални ценности като "човешки права" и подобни, но това адаптиране се получава чрез обръщането на последните с главата надолу. Примерно, фашистите, като едни примерни либерали се обявяват против дискриминацията и расизма, но според тях тя не е от херето- и етно-нормативното мнозинство към малцинствата (етнически, сексуални, религиозни), а обратно. Извиняват расизма си като обвиняват циганите в расизъм и ги критикуват от перспективата на либерално-демократичните ценности. Дори самите фашисти обвиняват другите във фашизъм, но това не е защото наистина мразят фашизма, за защото фашизма им е толкова залегнал, че те го отхвърлят като идеология дошла отвън. Тоест, тук действа идеята за вредните влияния ов "вън" и как да се предпазим от тях. Това, естествено, е адски фашиско и намира отражение и в собственическото им отношение към женската сексуалност. Определено тази логика започва да набира популярност, защото освен Расате, в залата имаше една учителка, която ни обвини, че си измисляме проблеми, а истинската дискриминация е срещу българите. Расате и хората му й ръкопляскаха, а ние сме смеехме.

При цялото викане се учудвам защо либералчетата от червената къща не извикаха охраната да изхвърлят кресльовците, и дори полицията, и докога ще се придържаме безкритично към "свободата на словото" и подобни и ще даваме трибуна на фашистите да говорят от името на българите, българските и матките им. Аз разбирам хората, които наивно си мислят, че евентуално биха могли да променят мисленето на фашистите чрез разговор, но това е невъзможно. Просто защото фашизмът е ужасно противоречива идеология; за един фашист няма значение дали ще си противоречи тотално в две съседни изречения, както Расате непрекъснато прави, защото за него е важно само да вземе властта и да репресира всички. Тук е мястото на любимия ми цитат на Мусолини: И един друг, който цитирам по памет: "ние сме едновременно модернисти и традиционалисти" и не помня още какво (ще се опитам да го изровя по-късно) и също както Хитлер, който едновременно е модернизирал Райха, но и е пращал експедиции до Тибет и Амазония да търсят "истинските пред-модерни корени на арийците, за да се върнат пак там" и тралала хипарски простотии. Та, пак повтарям, че с тези хора не може да се говори нормално, защото те са дълбоко ирационални и противоречиви и не ги интересува друго освен власт. Както беше казал mr. teatime в един от коментарите в блога ми, тази измет се мачка и се праща в историята.

Friday, November 21, 2008

Изберете българското?


Тези дни в НДК върви едно изложение с название "произведено в България," подобно на безумното изложение-базар "изберете българското."

Знаете ли, че първите, които започват да използват такива лозунги и да натоварват икономиката с патриотичен заряд, и то в силен анти-семитски контекст, са Съюзът Българска Родова Защита? Според изследователят на фашизма в България Николай Поппетров, СБРЗ (основан 1924 г.) е първото ясно-изразено фашистко движение в България с подчертан култ към миналото (изразен в термини, ритуали и идеология, кореспондиращи с "мистичното" минало на България, както БНС, които като западните нео-нацисти, ползват древни руни и символика, за да заявят "непрекъсната" връзка с "предците"), силна йерархичност, подчертана враждебност към демокрацията и човешките права, силен патриотизъм и афинитет към италианският фашизъм.

Дотук с историческите паралели. Не твърдя, че хората, които си купуват "българското" са фашисти, разбира се. Просто искам да покажа в какъв контекст се появява лозунгът.

Друг проблем с патриотично натоварената икономика ми се струва смешното налагане на етнически граници на над-националния капитал. Тоест, ако един продукт е произведен тук, но с китайски материали, той все още ли е "български?" А ако българска фирма изтегли кредит от Американска банка и изнесе производството в Индонезия да речем, пак ли продуктите й са български? Експлоатацията на хора "извинена" ли е, когато се случва тук в България от българи? А фирма, която работи с българи, но шефовете й са от другаде, не-българската ли е? С други думи, къде слагаме границата с "етноса" на стоките и нужно ли е лепенето на патриотични етикети по продуктите?

Въпросите ми са реторични. Целта им е да се замислим доколко е правдоподобно да слагаме етнос и националност на световната икономика или да се борим за "национален капитал" както нео-нацитата от БНС (по примера на NSDAP), когато икономиката на всяка страна е супер обвързана с тази на всяка друга страна и пред капиталът националните граници не важат.