Sunday, December 7, 2008

Да се поучим от гърците: ВОЙНА

Фотото е от тук.
От години в Гърция се води война между Държавата и леви анархистки групи. И в България е известен случаят през ноември 1973 в Политехниката в Атина, когато студенти я окупират и излъчват пиратски радио-станции срещу управляващата военна хунта. Тогава над 20 души са убити от правителството при танково нападение на университета. След този случай тръгват всенародни протести и това довежда до край на военния режим в Гърция. Епицентърът на анти-авторитарните движения в Атина е кварталът Екзархия.

Екзархия е известна като пространство на ляво-радикални интелектуалци, артисти и анархисти и като такова, винаги е било трън в окото на Властта. Там постоянно се правят големи протести, като последния беше срещу комодифицирането на образованието. Той събра над 4000 души.
Такива графити са традиционни за градското пространство в Екзархия.

От снощи фокусът на информационните агенции отново е Екзархия, където полицай уби 15-годишния Александрос Григоропулос.

От Фокус:

"Атина. Безредици избухнаха в Атина след като полицаи убиха младеж в атинския район Екзархия. Според наличните сведения 15-годишният младеж искал да хвърли димна бомба срещу автомобилна полицейски патрул. Екзархия е районът, където често стават сблъсъци между полицията и левичарски групи.
След инцидента министърът на вътрешните работи Прокопис Павлопулос подаде остава, но премиерът Костас Караманлис не я прие.
Това е най-сериозният инцидент в Гърция от години.
Според съобщение на полицията младежът бил прострелян при нападение на група младежи анархисти срещу полицейски патрул. Двама полицаи излезли от колата, за да се опитат да въдворят ред и по обясненията им били нападнати, в отговор на което произвели изстрели. Единият полицай стрелял три пъти и единият изстрел ранил фатално младежта.
Двамата полицаи, както и началникът на полицейския участък в района са отстранени от работа до приключване на разследването на инцидента.
След смъртта на момчето имаше бунтове в Атина, Солун, Комотини, Янина, на остров Крит. Стотици младежи излезли на улицата и хвърляли запалителни бомби, камъни и други предмети срещу полицаите, които отвърнали със сълзотворен газ. Участниците в безредиците подпалили и разбили фасади на банкови клонове. По данни на противопожарната служба при първоначален оглед е установено, че над 20 магазина, няколко банкови клонове и много коли са били подпалени в Атина."

От anarchist academics мейлинг листа обаче дойде малко по-различна свидетелска информация:

"Снощи в 21:30, в центъра на Атина малка група анархисти се спречка със полицейски патрул. Нямаше нападение с бензинови бомби. Според свидетели (мястото е пълно с много хора поради множеството барове наоколо) един от полицаите излязъл от колата, стрелял хладнокръвно в сърцето на 15 годишния анархист. След това двамата полицаи изоставили тялото и си тръгнали. 2 часа по късно се надигна вълна от размирици в 10-15 града из Гърция. Демонтрантите атакуваха полицейски управления, изгориха патрулни коли, банки и корпоративни офиси."

Кафене.нет съобщава, че "Междувременно, официалната версия на полицията и на очевидци на инцидента, описващи какво се е случило в различни Интернет сайтове, не съвпадат.

Според полицията, двама нейни служители са били нападнати от около 30 маскирани младежи. След като видели, че младежите имат намерение да хвърлят бутилка с коктейл Молотов по патрула, единият от полицаите е хвърлил шумова граната, а вторият е стрелял три пъти във въздуха, но след рикошет единият от куршумите е ранил смъртоносно момчето в коремната област.

Според очевидците – младежите не са нападнали патрулката на полицията, а полицаят е стрелял директно към тълпата.

В резултат на инцидента десетки банки, магазини и полицейски участъци в Атина бяха подпалени. До неотдавна бушуваше голям пожар в района на атинската Политехника, но пожарникарите не успяха да стигнат до мястото.

Пожарната в Атина е била повикана да изгаси пожари в най-малко 16 банки, 20 магазина и 12 коли. Имало е големи пожари и на централни атински улици и булеварди и в полицейски участък в центъра на гръцката столица.

В град Патра на полуостров Пелопонес пожарната е гасила огньове в сградата на полицията, на паркинг на полицията, както и в различни клонове на Гръцката национална банка.

В Солун пожарната е гасила пожари в 3 банки, една кола и десетки контейнери за боклук.

На остров Крит, в столицата Ираклион младежи са подпалили 3 банки. В град Ханя са били хвърлени коктейли Молотов по сградата на областната управа. Има щети и в различни клонове на банки и офиси на фирми.

В северния гръцки град Йоанина има щети в централата на полицията. За днес са насрочени редица нови протести в цяла Гърция."


Информацията в много репортажи е противоречива. Според един анархистите са метнали молотовци по полицаите, според други - камъни, според трети не са мятали нищо. Това в крайна сметка има малко значение, защото в този квартал полицаите постоянно са атакувани от леви радикали, и последните от полицаите, които по разкази на познати, ходят в Екзархия да демонстрират авторитет, правейки безсмислени акции. Каквото и да е довело до сблъсък с патрулката не омаловажава факта, че убийството е многократно по-жестоко действие от камък, или дори молотов коктейл.

Ето едно новинарско клипче от протестите из центъра на Атина. На страницата на BBC също има видео и снимки. Прави ми впечатление, че почти винаги видео репортажи от протести са снимани от страната на полицията. Така се вижда как протестиращите нападат, а полицаите едва ли не само се пазят, а не стрелят (както правят, но не се вижда, защото са в гръб). Представянето на една новина е също толкова важно и формиращо мнение, колкото и самата новина.




И докато гърците се борят за свобода и човешки права, българите само се оплакваме колко е ужасно правителството, без да правим нищо по въпроса, и на всичкото отгоре омаловажаваме действията на гръцките активисти. Има потресаващи коментари във форума на news.bg като

"Идва [политическото напрежение] от това, че са цигани. Т.е. като южна нация имат по- гореща кръв, да го кажа по- кулутрно"

Не мисля да се нервирам, четейки и пействайки тук идиотски мнения, които, надявам се, едва ли са представителни за обществото ни като цяло.

Ето един линк с репортажи на очевидци. В Индимедия също излязоха репортажи.

Не мога повече..

Ако все още има неадеквати коне с капаци, които не могат (или не искат) да забележат, че еманципацията на жените е крайно наложителна и феминизма не само има смисъл, но е критично необходим, нека прочетат тази новина:

От Стандарт:

Депутати разплакаха бъдеща майка


Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро. С тези думи депутат успя да разплаче една млада жена на заседанието на здравната комисия в четвъртък вечер. Само преди седмица тя е загубила детето си при поредния опит ин витро.
На заседанието се разискваха преимуществата и недостатъците на новия фонд, който трябва да подпомага финансово бездетните двойки у нас. Младата жена е председател на една от трите пациентски организации, които защитават правата на жените с репродуктивни проблеми. Тя заедно с другите две председателки бе седнала на масата на депутатите, за да изкаже становището на потърпевшите.
Вместо да се чуе думата им обаче и трите жени станаха жертви на неприлични подмятания. Ама ние можем да ви направим бебета, след като имате проблеми, беше друга от репликите към тях. Тези словесни изблици накараха председателя на здравната комисия доц. Борислав Китов да каже: "Стига най-накрaя с това ин виво."


***


Тези ли хора говорят от наше име и действат в наш интерес в парламента? Ако доскоро съм имала някакви илюзии, че представителната демокрация би могла да бъде работещ модел, сега вече съм напълно, смазващо disillusioned.

Стандартната критика към парламентарния модел е т.нар. majority rule, където 51% са решаващи и не остават много простраство за малцинства. В Българския парламент и многобройните му комисии обаче няма и 1%, който да представлява интелигентните и прогресивни хора в България. Накратко, нашите депутати са просто едни безумно и потресаващо малумни простаци със здрав, селски разум (патриархален, сексистки и хомофобски) и ми иде да зарева от безсилие пред осъзнаването, че тези олигофрени ни "представляват," (любимия ми евфемизъм за "управляват.")

През 89-та нямаше grassroots революция. Хайде да си спретнем една по случай 20-та годишнина от смяната на режима? Но не като гласуваме на избори, на които няма за кого да се гласува, а истинска. По-добре да има монархическа диктатура, ебаси, щото поне знаем, че царя си е суверен и нямаме илюзията, че участваме или сме представени във властта. А най-добре бездържавие, но едва ли е възможно. Не ме интересува. Само да не са тези безумно арогантни и прости мутри, мафиоти и екс-апаратчици.

Thursday, December 4, 2008

Севджан

По-рано днес отидох в един от фризьорските салони по крайбрежната улица в Гзира, Малта. Подстригването премина в пълно мълчание докато фризьорката не ми напръска косата с нещо много ароматно и я попитах какво е. Заговорихме се за нещото на английски и тя ме попита дали не съм малтийка. Аз й казах че съм българка, при което тя ми каза, че говори малко български. Питах я дали е българка и тя каза, че не е, но е родена в Шумен, а родителите й са емигрирали от там в Турция, когато е била дете. Тук настъпи малко pregnant silence, защото бях почти сигурна, че е било заради "Възродителния процес." Беше ми неудобно да питам за детайли около напускането на страната обаче.

Севджан говореше съвсем малко български, но каза, че разбира, ако й се говори бавно. Тази пролет е била в Шумен и в София и ми сподели, че изобщо не й харесва. Според нея в София има ужасно много крадци и я е било страх да не й вземат чантата на улицата. Нито България, нито Малта й харесва (живее и работи от 2 години на острова). Мечтае да замине за Канада и ще опита догодина, когато дъщеря й излезе в лятна ваканция. Беше супер щастлива, когато говореше за Канада, защото видяла някъде да пише, че търсели хора като нея и мъжа й за работа там. Освен това ми сподели, че българи вече могат да пътуват без визи в Канада, което не знам дали е вярно, но тя беше сигурна. Има български паспорт и ще опита да емигрира. Дано да мине безпроблемно.

Обещах й, че ще я видя още един път преди да се прибера в София. Ще се опитам да я разпитам за exodus-a от Шумен. А дотогава ще се питам кога ще започнем да говорим и поемем отговорност за този ужасен акт наречен "Възродителен процес" и докога ще крием зад самозалъгване като "българинът е толерантен" и "няма расизъм/етническо напрежение в България" сякаш етническите апартейд и гетоизиране, в които живеем не са достатъчно доказателство за обратното.

Гола вода

Не е ли супер цинично една робиня на маркетинга на чалгаризиното си голо тяло-стока да изнася поучителни речи за ужаса на робството?
Тази ни върна 50 години назад, саботирайки усилията на милиони жени и мъже за политическа и интелектуална еманципация (особено с патетиката около Божидар Димитров)...
Повръща ми се от простотия.

Tuesday, December 2, 2008

Being foucauldian за вечерния час

Назаем от Калоян Доганов по повод вечерния час:

Имаме установен израз за „трудно дете“, но нямаме аналогични за „труден родител“ или „труден учител“. Официалният език е в ръцете на възрастните, а центровете на властта не създават думи против самите себе си. Според езика на възрастните, само децата могат да бъдат трудни. Властта е винаги безупречна.
(emphasis mine)

Monday, December 1, 2008

Коледно ми е...





В момента в малтийския Хилтън се провежда "коледно" изложение на диаманти, а успоредно с това върви благотворителна "коледна" кампания против световния глад от KFC и Pizza Hut. По някаква случайност и двете събития са рекламирани едно до друго на малтийските спирки. Мнението ми за корпоративната социална отговорност можете да прочетете тук. В този пост само искам да обърна внимание на "хармонията," с която луксът и крайната мизерия си съжителстват по спирките и не само.

химери

Напоследък съм на вълна мистификации. Ето още един пример за прикриване на реалните отношения на производство, този път чрез директно премахване на хората, които произвеждат, в едно довеждане до крайност на идеологията на откъсването на стоките от социалните отношения на производство. Казано на по-прост език, колите на снимката са представени все едно са се произвели сами, като единственото човешко присъствие е на "интелектуалеца-мениджър" който мисли и "оптимизира" производството, за да "отговори на нуждите на клиентите." Колкото да им се иска на технократите да се отърват от всякакъв човешки елемент, голяма част от капиталистическото производство все още се извършва от живи хора.

Това с нуждите на клиентите също е голяма измислица, особено в ерата на JIT производство. JIT означава just in time (точно навреме) и цели да минимизира разходи за склад, поддръжка и т.н. На практика, много производители в условия на рецесия (и не само) произвеждат точно колкото има нужда и така една позната трябваше да чака няколко месеца за определена кола да се съберат още някакви хора за същата кола, за да им я направят. Такива на пръв поглед аномалии всъщност изобщо не са патологични, и то не само за икономика в рецесия; просто тази криза оголи цялата мистифицираща неолиберална химера за "консуматорите - центъра на икономиката" до това, което е: идеологически конструкт, който прикрива факта, че глобалната икономика не е задвижвана толкова от целокупния консумеризъм на населението на земята, а от консумеризма на компаниите. Това стана болезнено ясно от финансовите инжекции, наливани в компаниите, а не в консуматорите, от една страна, и от масовите съкращения, евфемизирани с думата "оптимизация," от друга. С други думи, ако консуматорите бяха основния "двигател" на икономиката дали щяха да ги уволянат и така да намаляват покупателната им способност?!