По-рано днес отидох в един от фризьорските салони по крайбрежната улица в Гзира, Малта. Подстригването премина в пълно мълчание докато фризьорката не ми напръска косата с нещо много ароматно и я попитах какво е. Заговорихме се за нещото на английски и тя ме попита дали не съм малтийка. Аз й казах че съм българка, при което тя ми каза, че говори малко български. Питах я дали е българка и тя каза, че не е, но е родена в Шумен, а родителите й са емигрирали от там в Турция, когато е била дете. Тук настъпи малко pregnant silence, защото бях почти сигурна, че е било заради "Възродителния процес." Беше ми неудобно да питам за детайли около напускането на страната обаче.
Севджан говореше съвсем малко български, но каза, че разбира, ако й се говори бавно. Тази пролет е била в Шумен и в София и ми сподели, че изобщо не й харесва. Според нея в София има ужасно много крадци и я е било страх да не й вземат чантата на улицата. Нито България, нито Малта й харесва (живее и работи от 2 години на острова). Мечтае да замине за Канада и ще опита догодина, когато дъщеря й излезе в лятна ваканция. Беше супер щастлива, когато говореше за Канада, защото видяла някъде да пише, че търсели хора като нея и мъжа й за работа там. Освен това ми сподели, че българи вече могат да пътуват без визи в Канада, което не знам дали е вярно, но тя беше сигурна. Има български паспорт и ще опита да емигрира. Дано да мине безпроблемно.
Обещах й, че ще я видя още един път преди да се прибера в София. Ще се опитам да я разпитам за exodus-a от Шумен. А дотогава ще се питам кога ще започнем да говорим и поемем отговорност за този ужасен акт наречен "Възродителен процес" и докога ще крием зад самозалъгване като "българинът е толерантен" и "няма расизъм/етническо напрежение в България" сякаш етническите апартейд и гетоизиране, в които живеем не са достатъчно доказателство за обратното.
No comments:
Post a Comment