Sunday, December 7, 2008

Да се поучим от гърците: ВОЙНА

Фотото е от тук.
От години в Гърция се води война между Държавата и леви анархистки групи. И в България е известен случаят през ноември 1973 в Политехниката в Атина, когато студенти я окупират и излъчват пиратски радио-станции срещу управляващата военна хунта. Тогава над 20 души са убити от правителството при танково нападение на университета. След този случай тръгват всенародни протести и това довежда до край на военния режим в Гърция. Епицентърът на анти-авторитарните движения в Атина е кварталът Екзархия.

Екзархия е известна като пространство на ляво-радикални интелектуалци, артисти и анархисти и като такова, винаги е било трън в окото на Властта. Там постоянно се правят големи протести, като последния беше срещу комодифицирането на образованието. Той събра над 4000 души.
Такива графити са традиционни за градското пространство в Екзархия.

От снощи фокусът на информационните агенции отново е Екзархия, където полицай уби 15-годишния Александрос Григоропулос.

От Фокус:

"Атина. Безредици избухнаха в Атина след като полицаи убиха младеж в атинския район Екзархия. Според наличните сведения 15-годишният младеж искал да хвърли димна бомба срещу автомобилна полицейски патрул. Екзархия е районът, където често стават сблъсъци между полицията и левичарски групи.
След инцидента министърът на вътрешните работи Прокопис Павлопулос подаде остава, но премиерът Костас Караманлис не я прие.
Това е най-сериозният инцидент в Гърция от години.
Според съобщение на полицията младежът бил прострелян при нападение на група младежи анархисти срещу полицейски патрул. Двама полицаи излезли от колата, за да се опитат да въдворят ред и по обясненията им били нападнати, в отговор на което произвели изстрели. Единият полицай стрелял три пъти и единият изстрел ранил фатално младежта.
Двамата полицаи, както и началникът на полицейския участък в района са отстранени от работа до приключване на разследването на инцидента.
След смъртта на момчето имаше бунтове в Атина, Солун, Комотини, Янина, на остров Крит. Стотици младежи излезли на улицата и хвърляли запалителни бомби, камъни и други предмети срещу полицаите, които отвърнали със сълзотворен газ. Участниците в безредиците подпалили и разбили фасади на банкови клонове. По данни на противопожарната служба при първоначален оглед е установено, че над 20 магазина, няколко банкови клонове и много коли са били подпалени в Атина."

От anarchist academics мейлинг листа обаче дойде малко по-различна свидетелска информация:

"Снощи в 21:30, в центъра на Атина малка група анархисти се спречка със полицейски патрул. Нямаше нападение с бензинови бомби. Според свидетели (мястото е пълно с много хора поради множеството барове наоколо) един от полицаите излязъл от колата, стрелял хладнокръвно в сърцето на 15 годишния анархист. След това двамата полицаи изоставили тялото и си тръгнали. 2 часа по късно се надигна вълна от размирици в 10-15 града из Гърция. Демонтрантите атакуваха полицейски управления, изгориха патрулни коли, банки и корпоративни офиси."

Кафене.нет съобщава, че "Междувременно, официалната версия на полицията и на очевидци на инцидента, описващи какво се е случило в различни Интернет сайтове, не съвпадат.

Според полицията, двама нейни служители са били нападнати от около 30 маскирани младежи. След като видели, че младежите имат намерение да хвърлят бутилка с коктейл Молотов по патрула, единият от полицаите е хвърлил шумова граната, а вторият е стрелял три пъти във въздуха, но след рикошет единият от куршумите е ранил смъртоносно момчето в коремната област.

Според очевидците – младежите не са нападнали патрулката на полицията, а полицаят е стрелял директно към тълпата.

В резултат на инцидента десетки банки, магазини и полицейски участъци в Атина бяха подпалени. До неотдавна бушуваше голям пожар в района на атинската Политехника, но пожарникарите не успяха да стигнат до мястото.

Пожарната в Атина е била повикана да изгаси пожари в най-малко 16 банки, 20 магазина и 12 коли. Имало е големи пожари и на централни атински улици и булеварди и в полицейски участък в центъра на гръцката столица.

В град Патра на полуостров Пелопонес пожарната е гасила огньове в сградата на полицията, на паркинг на полицията, както и в различни клонове на Гръцката национална банка.

В Солун пожарната е гасила пожари в 3 банки, една кола и десетки контейнери за боклук.

На остров Крит, в столицата Ираклион младежи са подпалили 3 банки. В град Ханя са били хвърлени коктейли Молотов по сградата на областната управа. Има щети и в различни клонове на банки и офиси на фирми.

В северния гръцки град Йоанина има щети в централата на полицията. За днес са насрочени редица нови протести в цяла Гърция."


Информацията в много репортажи е противоречива. Според един анархистите са метнали молотовци по полицаите, според други - камъни, според трети не са мятали нищо. Това в крайна сметка има малко значение, защото в този квартал полицаите постоянно са атакувани от леви радикали, и последните от полицаите, които по разкази на познати, ходят в Екзархия да демонстрират авторитет, правейки безсмислени акции. Каквото и да е довело до сблъсък с патрулката не омаловажава факта, че убийството е многократно по-жестоко действие от камък, или дори молотов коктейл.

Ето едно новинарско клипче от протестите из центъра на Атина. На страницата на BBC също има видео и снимки. Прави ми впечатление, че почти винаги видео репортажи от протести са снимани от страната на полицията. Така се вижда как протестиращите нападат, а полицаите едва ли не само се пазят, а не стрелят (както правят, но не се вижда, защото са в гръб). Представянето на една новина е също толкова важно и формиращо мнение, колкото и самата новина.




И докато гърците се борят за свобода и човешки права, българите само се оплакваме колко е ужасно правителството, без да правим нищо по въпроса, и на всичкото отгоре омаловажаваме действията на гръцките активисти. Има потресаващи коментари във форума на news.bg като

"Идва [политическото напрежение] от това, че са цигани. Т.е. като южна нация имат по- гореща кръв, да го кажа по- кулутрно"

Не мисля да се нервирам, четейки и пействайки тук идиотски мнения, които, надявам се, едва ли са представителни за обществото ни като цяло.

Ето един линк с репортажи на очевидци. В Индимедия също излязоха репортажи.

Не мога повече..

Ако все още има неадеквати коне с капаци, които не могат (или не искат) да забележат, че еманципацията на жените е крайно наложителна и феминизма не само има смисъл, но е критично необходим, нека прочетат тази новина:

От Стандарт:

Депутати разплакаха бъдеща майка


Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро. С тези думи депутат успя да разплаче една млада жена на заседанието на здравната комисия в четвъртък вечер. Само преди седмица тя е загубила детето си при поредния опит ин витро.
На заседанието се разискваха преимуществата и недостатъците на новия фонд, който трябва да подпомага финансово бездетните двойки у нас. Младата жена е председател на една от трите пациентски организации, които защитават правата на жените с репродуктивни проблеми. Тя заедно с другите две председателки бе седнала на масата на депутатите, за да изкаже становището на потърпевшите.
Вместо да се чуе думата им обаче и трите жени станаха жертви на неприлични подмятания. Ама ние можем да ви направим бебета, след като имате проблеми, беше друга от репликите към тях. Тези словесни изблици накараха председателя на здравната комисия доц. Борислав Китов да каже: "Стига най-накрaя с това ин виво."


***


Тези ли хора говорят от наше име и действат в наш интерес в парламента? Ако доскоро съм имала някакви илюзии, че представителната демокрация би могла да бъде работещ модел, сега вече съм напълно, смазващо disillusioned.

Стандартната критика към парламентарния модел е т.нар. majority rule, където 51% са решаващи и не остават много простраство за малцинства. В Българския парламент и многобройните му комисии обаче няма и 1%, който да представлява интелигентните и прогресивни хора в България. Накратко, нашите депутати са просто едни безумно и потресаващо малумни простаци със здрав, селски разум (патриархален, сексистки и хомофобски) и ми иде да зарева от безсилие пред осъзнаването, че тези олигофрени ни "представляват," (любимия ми евфемизъм за "управляват.")

През 89-та нямаше grassroots революция. Хайде да си спретнем една по случай 20-та годишнина от смяната на режима? Но не като гласуваме на избори, на които няма за кого да се гласува, а истинска. По-добре да има монархическа диктатура, ебаси, щото поне знаем, че царя си е суверен и нямаме илюзията, че участваме или сме представени във властта. А най-добре бездържавие, но едва ли е възможно. Не ме интересува. Само да не са тези безумно арогантни и прости мутри, мафиоти и екс-апаратчици.

Thursday, December 4, 2008

Севджан

По-рано днес отидох в един от фризьорските салони по крайбрежната улица в Гзира, Малта. Подстригването премина в пълно мълчание докато фризьорката не ми напръска косата с нещо много ароматно и я попитах какво е. Заговорихме се за нещото на английски и тя ме попита дали не съм малтийка. Аз й казах че съм българка, при което тя ми каза, че говори малко български. Питах я дали е българка и тя каза, че не е, но е родена в Шумен, а родителите й са емигрирали от там в Турция, когато е била дете. Тук настъпи малко pregnant silence, защото бях почти сигурна, че е било заради "Възродителния процес." Беше ми неудобно да питам за детайли около напускането на страната обаче.

Севджан говореше съвсем малко български, но каза, че разбира, ако й се говори бавно. Тази пролет е била в Шумен и в София и ми сподели, че изобщо не й харесва. Според нея в София има ужасно много крадци и я е било страх да не й вземат чантата на улицата. Нито България, нито Малта й харесва (живее и работи от 2 години на острова). Мечтае да замине за Канада и ще опита догодина, когато дъщеря й излезе в лятна ваканция. Беше супер щастлива, когато говореше за Канада, защото видяла някъде да пише, че търсели хора като нея и мъжа й за работа там. Освен това ми сподели, че българи вече могат да пътуват без визи в Канада, което не знам дали е вярно, но тя беше сигурна. Има български паспорт и ще опита да емигрира. Дано да мине безпроблемно.

Обещах й, че ще я видя още един път преди да се прибера в София. Ще се опитам да я разпитам за exodus-a от Шумен. А дотогава ще се питам кога ще започнем да говорим и поемем отговорност за този ужасен акт наречен "Възродителен процес" и докога ще крием зад самозалъгване като "българинът е толерантен" и "няма расизъм/етническо напрежение в България" сякаш етническите апартейд и гетоизиране, в които живеем не са достатъчно доказателство за обратното.

Гола вода

Не е ли супер цинично една робиня на маркетинга на чалгаризиното си голо тяло-стока да изнася поучителни речи за ужаса на робството?
Тази ни върна 50 години назад, саботирайки усилията на милиони жени и мъже за политическа и интелектуална еманципация (особено с патетиката около Божидар Димитров)...
Повръща ми се от простотия.

Tuesday, December 2, 2008

Being foucauldian за вечерния час

Назаем от Калоян Доганов по повод вечерния час:

Имаме установен израз за „трудно дете“, но нямаме аналогични за „труден родител“ или „труден учител“. Официалният език е в ръцете на възрастните, а центровете на властта не създават думи против самите себе си. Според езика на възрастните, само децата могат да бъдат трудни. Властта е винаги безупречна.
(emphasis mine)

Monday, December 1, 2008

Коледно ми е...





В момента в малтийския Хилтън се провежда "коледно" изложение на диаманти, а успоредно с това върви благотворителна "коледна" кампания против световния глад от KFC и Pizza Hut. По някаква случайност и двете събития са рекламирани едно до друго на малтийските спирки. Мнението ми за корпоративната социална отговорност можете да прочетете тук. В този пост само искам да обърна внимание на "хармонията," с която луксът и крайната мизерия си съжителстват по спирките и не само.

химери

Напоследък съм на вълна мистификации. Ето още един пример за прикриване на реалните отношения на производство, този път чрез директно премахване на хората, които произвеждат, в едно довеждане до крайност на идеологията на откъсването на стоките от социалните отношения на производство. Казано на по-прост език, колите на снимката са представени все едно са се произвели сами, като единственото човешко присъствие е на "интелектуалеца-мениджър" който мисли и "оптимизира" производството, за да "отговори на нуждите на клиентите." Колкото да им се иска на технократите да се отърват от всякакъв човешки елемент, голяма част от капиталистическото производство все още се извършва от живи хора.

Това с нуждите на клиентите също е голяма измислица, особено в ерата на JIT производство. JIT означава just in time (точно навреме) и цели да минимизира разходи за склад, поддръжка и т.н. На практика, много производители в условия на рецесия (и не само) произвеждат точно колкото има нужда и така една позната трябваше да чака няколко месеца за определена кола да се съберат още някакви хора за същата кола, за да им я направят. Такива на пръв поглед аномалии всъщност изобщо не са патологични, и то не само за икономика в рецесия; просто тази криза оголи цялата мистифицираща неолиберална химера за "консуматорите - центъра на икономиката" до това, което е: идеологически конструкт, който прикрива факта, че глобалната икономика не е задвижвана толкова от целокупния консумеризъм на населението на земята, а от консумеризма на компаниите. Това стана болезнено ясно от финансовите инжекции, наливани в компаниите, а не в консуматорите, от една страна, и от масовите съкращения, евфемизирани с думата "оптимизация," от друга. С други думи, ако консуматорите бяха основния "двигател" на икономиката дали щяха да ги уволянат и така да намаляват покупателната им способност?!

Sunday, November 30, 2008

Лукс за всички от Потопа до наши дни

Смайваща новина (via Еленко) и чудесен повод за дискутиране на механизмите на мистификацията:

"Тази година най-бляскавото изложение в България Lux Only има нов, вълнуващ акцент. За да не изглежда неприлична демонстрация на разкош по време на световна икономическа криза, българската витрина на луксозната индустрия ще се обогати с културно-исторически фокус, повод за национална гордост за всички българи. Организаторите инициираха изваждането от хранилищата на Националния исторически музей на непоказвани досега бижута, накити, ювелирни изделия и предмети от бита от злато, организирани в изложбата «Луксът по българските земи».

«По българските земи се обработва злато от преди 4-5 хилядолетия, а това означава, че хората, живеещи по тези земи, са имали необходимост от лукс още в древността. Това дава право на България с гордост да се нарича родина на лукса». Това изказване на президента за Европа на Christie's Great Estates Йоахим Ранг-Виден на конференцията LUX ONLY'08 вдъхнови организаторите да инвестират в селекция и представяне на най-впечатляващите творения от благородни метали, повод за национална гордост и самочувствие."


Всяка стока е продукт на човешките отношения. Модерните капиталистически общества обаче скъсват връзката между стоките и социалните отношения на производство чрез мистификации: стоката става абстрактна или представена в серия индивидуализирани договори и избори, които нямат връзка по между си. Например, когато пазаруваме, продуктите изглеждат като че ли от само себе си са се появили на щандовете в супермаркета и присвояването на стоката от страна на капиталиста като резултат от труда на работниците е прикрито (самият труд превърнат в стока за продан). Появява се едно пространство, в което консуматора няма директна връзка с производителя, а само такава чрез посредничеството на пазара.

Друг контекст, в който говорим за мистификация е по отношение на религията, но сега няма да се спирам подробно на това. Идеята е, че мистификацията прикрива социалните противоречия на производството или властовите отношения в обществото като цяло. Например, в средновековието, кралете са били абсолютни суверени и тяхната власт е била легитимирана като дадена от бог чрез Християнството ("кралят като наместник на бог на земята"). Тази идеологическа мистификация прикрива историческата случайност (contingency) на монархическата институция, властовите противоречия и експлоатация, които я характеризират, и борбите за утвърждаването й, представяйки я като природна и вечна. В случая с панаира на лукса, смесването на модерни луксозни стоки с музейни експонати цели натурализиране на пазарът на лукс чрез представянето му за вечен факт от човешката история, така както властта на краля е представяна като извън времето. Обаче няма социални факти, които да съществуват като вечни абстракции, извън историята.

Пред-модерното производство не е било абстрактно (минаващо през пазара), а персонализирано, т.е самия човек е имал значение (в лицето на майстора на бижута и т.н.) и производството не е било потенциално разшируемо за всички като сега, а само за династичното семейство и обкръжението им. Конкретен майстор произвежда за конкретен монарх, а сега работниците отделят време, за да продават труд, а не стоки. Този, който е купил труда го ползва за да произведе стока, която да стане негова и да я продаде за печалба. Тоест, отношенията на производство са конфликтни, защото социалните актьори в тях са тези, които притежават фабриката, и тези, които не притежават нищо и са принудени да продават трудът си на първите. Трудът им е купуван за малко пари, за да се максимизира печалбата на капиталистите. С други думи, работниците, произвеждащи луксозни стоки по никакъв начин не могат да бъдат едновременно и техни консуматори, въпреки че теоретично сега всеки може да си позволи луксозна стока и има допускане, че хората имаме равен старт понеже сме интегрирани в един и същ пазар, където циркулират откъснатите от производствени отношения стоки. Естествено, на практика не е така: много малко хора могат да си позволят диаманти и т.н, докато мнозинството няма друг избор освен да продава труда си, за да оцелява.

Конфликтът между капиталът и трудът бива мистифициран (или замазван) по много начини. Например, докато пред-османските български държави са били династични и е имало пълно разделение между управляващите класи и управляваните, сега живеем в свят на виртуално политическо равенство (но не и икономическо). Замазването на производствения конфликт става, от части, чрез национализъм или чрез извикване на солидарност между класите на базата на национално самосъзнание, език, гражданство, споделени национална култура, ценности и т.н. Това в същината си представлява канализиране и извеждане на класовия конфликт в безопасна за властта посока: вместо работниците да настояват за по-честно разпределение на печалбата или направо да реформират системата, тяхното недоволство е изнесено навън в рамките на измислени културно-религиозни конфликти с хора от други нации. Примерно, казват ни, че трябва да мразим турците, защото са "национален враг," но турците не са хомогенна маса от хора и един беден работник в България има много общо с един от Турция, вместо с българи, каращи поршета. Накратко, национализмът е мистифициращ, защото прикрива социално-класовите противоречия като извиква солидарност с класовия враг и така затвърждава статуквото. Този тип изнасяне на конфликта в безопасно за властта поле се случва навсякъде: замислете се колко често са ни повтаряли в училище (особено след 1989) как трябва децата да се конкурираме, да сме конкурентно-способни, да сме индивидуалисти и т.н. похвати чрез които се намалява потенциала за солидаризиране на хората, обект на упражняване на власт. С други думи, конфликтът е изнесен и симулиран сред учениците и работниците, вместо между работниците и работодателите (или безвластните и овластените). Това е едно на ръка. Да се върнем на панаира за луксозни стоки и смесването му с националната история и гордост.

За да съществува пазарът на луксозни стоки, трябва да има транс-национални мрежи. Тоест, една фирма за луксозни стоки не съществува в абстракция, а в мрежа с други елити, за които няма значение нацията и се солидаризират на интер-национално ниво. Например, канадски фирми тровят няколко селища в България с цианиди, за да изнасят злато в чужбина. Тези елити обаче ще проповядват национална солидарност, без самите те да се солидаризират така. Затова казвам, че работниците по целия свят имат много повече общо, защото и те участват в такива транс-национални експлоатационни мрежи и е абсурдно и само-саботиращо да следват препоръките за национално солидаризиране, спускано от техните лидери.

Затова и цитираната легитимация на този панаир на лукса е чиста мистификация: както написах, "хората" не са имали нужда или достъп до лукс, освен династичните елити, но патриотичното натоварване на тези стоки натурализира желанието за лукс ("4-5 хилядолетия"), а същевременно се опитва да ни накара да се гордеем, че "България е родина на лукса," и че шепа хора хора ще си купят стоки, които никой друг не може да си позволи. Не трябва и да може - за да бъде нещо луксозно, то е обречено на маргиналност и екслузивност.

Friday, November 28, 2008

Оглушително крещене - случаят в Червената къща

Вчера в Червената къща се проведе дискусията "Оглушителна тишина - случаят в моето училище." В дискусията взеха участие Аксиния Генчева от Джемини, Кемал Еюп от КЗД и посланникът на Холандия, Вилем ван Еее. Това е едно изследване на Джемини за нивото на дискриминация (по полов и етнически признак) в българските училища. Резултатите от проучването са потресаващи. По-потресаваща беше, обаче, самата дискусия, чието ниво бе сведено до истерично крещене от страна на БНС. При Сталик има чудесно описание на дискусията. Аз тук само искам да се спра на някои моменти.

1) Расате и "десните му ръце" не спряха да прекъсват участниците в дискусията и хората с въпроси от публиката. Това е ясно, Расате и хората му за пореден път показаха, че са неспособни да изслушват събеседниците си. Постоянно прекъсваха всякакви опити да им се каже нещо с крясъци "педерасите са педофили" и т.н. "аргументи" от анти-прайд реториката това лято. Естествено, разликата между педофилията и мъжкият хомосексуален секс е съвсем ясна: в първият случай става въпрос за упражняване на насилие, но не и във вторият. Тук съвсем сериозно се запитвам, ако Расате не прави разлика между педофил, изнасилващ дете и двама мъже, които се отдават един на друг съвсем доброволно, това означава ли, че за Расате по принцип няма разлика между насилствен и доброволен секс и той спи с жена му без значение тя дали е съгласна или не. Може би Расате редовно я изнасилва, но не му прави впечатление, защото не прави разлика между изнасилване и доброволен секс. Т.е., не гейовете, а Расате има нужда от лечение и професионална помощ от сексолози.

2) Един ужасен чичара в публиката ни каза да не сме го занимавали гейовете с дребните си проблеми, защото България имала много повече проблеми, например имали сме демографска криза и т.н. Драги жени, много ви моля, когато чуете някой патриот да се оплаква от "демографската криза" да го пратите на майната си. Идеологията зад подобни оплаквание е дълбоко анти-женска и анти-феминистична, защото чрез говорене за демографски проблеми мъжете ефективно си присвояват право да говорят от наше име, и дори от името на матките ни, и да ни казват какво да правим с телата си, и по-специално с репродуктивните ни органи. Тоест, тези стожери на патриархалния-патриотичен ред ни дават само едно легитимно място в обществото, а иманно, като крави за разплод, чиято единствена цел е да възпроизвеждат нацията. Освен това, понеже сме натоварени с тази тъй "богоугодна" и важна цел против нашата воля, това дава на мъжете-патриарси легитимност на заявките им да "опазват" нашата сексуалност от "външни влияния." С други думи, да ни контролират сексуалния живот: като се започне от протекционисткото поведение на брат към сестра му, на баща към дещеря му докато се стигне до легитимното предаване на правата върху сексуалността на жената и децата й на съпруга (това е й смисълът на "предаването" на булката от бащата на младоженецът, по което толкова поколения кифли се прехласват, гледайки американските романтични бози).

Замислете се, колко пъти сте били свидетели на двойни стандарти, които осъждат избора на българка да бъде с, и да има дете от чужденец (особено ако е от друга "раса"). В много мюсюлмански общества една жена, която се омъжва за чужденец се възприема едва ли не като "предателка" и може да загуби гражданство, докато за мъжете, които избират чужденки такива санкции няма. Тоест, трябва жените да се отърсим от тази натрапена отговорност да пазим чистотата на нацията и да се грижим за възпроизводството й, ако искаме по-пълна еманципация. Затова за мен, патриотизмът и феминизмът са дълбоко несъвместими; все пак патриотите ни отказват фундаментални права като правото да решаваме сами за себе си дали искаме деца и от кого да ги имаме.

Важно е и да се отбележи, че чрез национализирането на телата и матките ни, държавата и патриархалния ред се изявяват като дълбоко расистки. Какво имам предвид? Ми просто е - всеки европейски политик оплаква "демографската криза" и "остаряването на Европа," но в същото време границите на съюза са по-затворени от всякога. Икономиката на Европа има нужда от млади хора, но предпочита да са им "расово" и културно "чисти," вместо да приеме желаещи от Африка или Азия да работят в ЕУ. Пълно безумие и отвратителен расизъм, за чиято поддръжка жените сме някакси отговорни заради желанието на политиците да управляват хомогенни и "расово чисти" нации.

3) Последното нещо от дискусията, което ми направи остро впечатление е степента, в която фашистите и нео-нацюгите са интегрирани в либералните демокрации. Имам предвид тяхното адаптиране към хегемонните либерални ценности като "човешки права" и подобни, но това адаптиране се получава чрез обръщането на последните с главата надолу. Примерно, фашистите, като едни примерни либерали се обявяват против дискриминацията и расизма, но според тях тя не е от херето- и етно-нормативното мнозинство към малцинствата (етнически, сексуални, религиозни), а обратно. Извиняват расизма си като обвиняват циганите в расизъм и ги критикуват от перспективата на либерално-демократичните ценности. Дори самите фашисти обвиняват другите във фашизъм, но това не е защото наистина мразят фашизма, за защото фашизма им е толкова залегнал, че те го отхвърлят като идеология дошла отвън. Тоест, тук действа идеята за вредните влияния ов "вън" и как да се предпазим от тях. Това, естествено, е адски фашиско и намира отражение и в собственическото им отношение към женската сексуалност. Определено тази логика започва да набира популярност, защото освен Расате, в залата имаше една учителка, която ни обвини, че си измисляме проблеми, а истинската дискриминация е срещу българите. Расате и хората му й ръкопляскаха, а ние сме смеехме.

При цялото викане се учудвам защо либералчетата от червената къща не извикаха охраната да изхвърлят кресльовците, и дори полицията, и докога ще се придържаме безкритично към "свободата на словото" и подобни и ще даваме трибуна на фашистите да говорят от името на българите, българските и матките им. Аз разбирам хората, които наивно си мислят, че евентуално биха могли да променят мисленето на фашистите чрез разговор, но това е невъзможно. Просто защото фашизмът е ужасно противоречива идеология; за един фашист няма значение дали ще си противоречи тотално в две съседни изречения, както Расате непрекъснато прави, защото за него е важно само да вземе властта и да репресира всички. Тук е мястото на любимия ми цитат на Мусолини: И един друг, който цитирам по памет: "ние сме едновременно модернисти и традиционалисти" и не помня още какво (ще се опитам да го изровя по-късно) и също както Хитлер, който едновременно е модернизирал Райха, но и е пращал експедиции до Тибет и Амазония да търсят "истинските пред-модерни корени на арийците, за да се върнат пак там" и тралала хипарски простотии. Та, пак повтарям, че с тези хора не може да се говори нормално, защото те са дълбоко ирационални и противоречиви и не ги интересува друго освен власт. Както беше казал mr. teatime в един от коментарите в блога ми, тази измет се мачка и се праща в историята.

Friday, November 21, 2008

Изберете българското?


Тези дни в НДК върви едно изложение с название "произведено в България," подобно на безумното изложение-базар "изберете българското."

Знаете ли, че първите, които започват да използват такива лозунги и да натоварват икономиката с патриотичен заряд, и то в силен анти-семитски контекст, са Съюзът Българска Родова Защита? Според изследователят на фашизма в България Николай Поппетров, СБРЗ (основан 1924 г.) е първото ясно-изразено фашистко движение в България с подчертан култ към миналото (изразен в термини, ритуали и идеология, кореспондиращи с "мистичното" минало на България, както БНС, които като западните нео-нацисти, ползват древни руни и символика, за да заявят "непрекъсната" връзка с "предците"), силна йерархичност, подчертана враждебност към демокрацията и човешките права, силен патриотизъм и афинитет към италианският фашизъм.

Дотук с историческите паралели. Не твърдя, че хората, които си купуват "българското" са фашисти, разбира се. Просто искам да покажа в какъв контекст се появява лозунгът.

Друг проблем с патриотично натоварената икономика ми се струва смешното налагане на етнически граници на над-националния капитал. Тоест, ако един продукт е произведен тук, но с китайски материали, той все още ли е "български?" А ако българска фирма изтегли кредит от Американска банка и изнесе производството в Индонезия да речем, пак ли продуктите й са български? Експлоатацията на хора "извинена" ли е, когато се случва тук в България от българи? А фирма, която работи с българи, но шефовете й са от другаде, не-българската ли е? С други думи, къде слагаме границата с "етноса" на стоките и нужно ли е лепенето на патриотични етикети по продуктите?

Въпросите ми са реторични. Целта им е да се замислим доколко е правдоподобно да слагаме етнос и националност на световната икономика или да се борим за "национален капитал" както нео-нацитата от БНС (по примера на NSDAP), когато икономиката на всяка страна е супер обвързана с тази на всяка друга страна и пред капиталът националните граници не важат.