Изберете българското?

Тези дни в НДК върви едно изложение с название "произведено в България," подобно на безумното изложение-базар "изберете българското."

Знаете ли, че първите, които започват да използват такива лозунги и да натоварват икономиката с патриотичен заряд, и то в силен анти-семитски контекст, са Съюзът Българска Родова Защита? Според изследователят на фашизма в България Николай Поппетров, СБРЗ (основан 1924 г.) е първото ясно-изразено фашистко движение в България с подчертан култ към миналото (изразен в термини, ритуали и идеология, кореспондиращи с "мистичното" минало на България, както БНС, които като западните нео-нацисти, ползват древни руни и символика, за да заявят "непрекъсната" връзка с "предците"), силна йерархичност, подчертана враждебност към демокрацията и човешките права, силен патриотизъм и афинитет към италианският фашизъм.

Дотук с историческите паралели. Не твърдя, че хората, които си купуват "българското" са фашисти, разбира се. Просто искам да покажа в какъв контекст се появява лозунгът.

Друг проблем с патриотично натоварената икономика ми се струва смешното налагане на етнически граници на над-националния капитал. Тоест, ако един продукт е произведен тук, но с китайски материали, той все още ли е "български?" А ако българска фирма изтегли кредит от Американска банка и изнесе производството в Индонезия да речем, пак ли продуктите й са български? Експлоатацията на хора "извинена" ли е, когато се случва тук в България от българи? А фирма, която работи с българи, но шефовете й са от другаде, не-българската ли е? С други думи, къде слагаме границата с "етноса" на стоките и нужно ли е лепенето на патриотични етикети по продуктите?

Въпросите ми са реторични. Целта им е да се замислим доколко е правдоподобно да слагаме етнос и националност на световната икономика или да се борим за "национален капитал" както нео-нацитата от БНС (по примера на NSDAP), когато икономиката на всяка страна е супер обвързана с тази на всяка друга страна и пред капиталът националните граници не важат.